ЛЪВКРАФТ
текст, режисура и музика: Ани Васева
художник: Стефан Дончев
фотография: Георги Димитров, Теодора Бамбикова и Боряна Пандова
с участието на: Леонид Йовчев и Галя Костадинова
и гласовете на Боян Манчев и Цветан Цветанов
Премиера - ноември 2016, Дом на киното, София
Х.П. Лъвкрафт е странна, забележителна фигура в литературната история. Въпреки че приживе остава почти напълно неизвестен и умира в бедност, неговите произведения имат огромно влияние върху horror жанра в литературата, киното, музиката и поп културата. Освен стотиците филми, книги, музикални албуми, посветени на сюжети от неговото творчество, или инспирарни от него, съществуват и всеизвестни поп референции, отново произхождащи от разказите на Лъвкрафт (най-известната от тях може би е лудницата Аркам от вселената на DC comics).
Апокалиптичният космос на Лъвкрафт съдържа бездънни мрачни пространства с пет измерения, в които чудовищни извънземни градове с невъобразима геометрия са населявани от зловещи, фасциниращи фигури. В този свръх-естествен, свръх-организиран свят извънземни създания - полу-растения, полу-мекотели, полу-бозайници - бродят из обширните Планини на Лудостта.
Безформеното е плашещо – това, което има множество форми; това, което е неразграничимо и неопределимо. Но при Лъвкрафт, парадоксално, страшното предизвиква и симпатия. В това същностното за Лъвкрафт напрежение между заплашително и приятно, обсценно и спокойно, жизнено и разлагащо се, екипът на спектакъла открива опорната точка, от която се оттласква в своя изследователски път.
Представлението е и лекция, тъй като експериментира едновременно теоретически и практически с понятия от лъвкрафтовата вселена, с фактология от биографията и литературата му. Поставя се под въпрос популярния днес жанр на lecture performance и неговата претенция за неопосредстван, „нерепрезентативен“ подход към материала. Можем ли да изнесем лекция, да предоставим информация и рефлексия, без обаче да се откажем от динамиката на формата, от отчаянието, мрака и експлозиите на фантазията, породени от творчеството на Лъвкрафт?
* * *
Лъвкрафт пише за завръщане в къщата на детството – стара, потънала в разпад, сред завземаща я мрачна зеленина. Копнежът по красотата на бавното разложение на подложената на естествения ход на времето материя е това, което ни привлече към Лъвкрафт. Да, разбира се, и чудовищата, и страхът от непознатото, непредставимото, безформеното. Но в тях се съдържа любов към всичко онова, което надскача баналната, вечно обновяваща се, досадно фертилна ежедневност на брутално оцеляващия както може, възхваляващ възможността, винаги предпочетена пред невъзможността, свят. Ние избираме невъзможното. Искаме да намерим оазиса на разпада.
* * *
Спектакълът е осъществен с финансовата подкрепа на Министерство на културата и със съдействието на Дом на киното.
* * *„Лъвкрафт“ е един от малкото опити, поставящи си по-амбициозни цели, що се отнася до разбирането наследството на писателя от Провидънс. Представлението минава дръзко отвъд свързаните с Лъвкрафт клишета, а дори когато се опира на тях, демонстрира тяхната дълбочина в перспектива, за която малцина са се замисляли.“
Христиан Йовчев, Под моста
„Напрежението между събитийността, пред която спектакълът ни изправя като зрители (случващият се на място пред нас и стъписващ ни вертикален срез), и липсата на събитийност вътре в спектакъла (вертикалният срез, в който няма време), се родее не просто с напрежението в момента на стъписването пред ужаса, но с безвремието на „космическия ужас“, централна категория при Лъвкрафт. Състояние, което тук няма да видим нито показано, нито перформативно разиграно, а извикано по напълно неочакван начин именно чрез този споделен аспект по отношение на времето и пространството – една точка, в която е всичко.“
Моника Вакарелова, нови драматургии
„Новият театрален експеримент на група Метеор и Ани Васева е истинска провокация (...) Невероятни същества и страховити привидения изпълват Дома на киното със злокобни звуци, нечовешки движения и хипнотични трансформации.“
Патриция Николова, Sofia Live